Иван Мърквичка
Двадесет и пет годишният чешки живописец и възпитател, който твори българска живопис, идва през 1881 година в Пловдив, по покана на държавното управление на Източна Румелия. В средата на Петко Славейков, Константин Величков, Захари Стоянов, Иван Вазов и доста други патриоти, Мърквичка развива своята активност като художник, учител и уредник на бъдещото българско изобразително изкуство. Периодът на първото десетилетие след Освобождението е време, за което Иван Вазов споделя: „ Нямаше нищо, трябваше всичко. ” Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е трансфорат в културен и обществен център. Така,повечето заради художествените потребности на България, в сравнение с заради разнообразната художествена характерност, Мърквичка е един от най-многостранните художници у нас. ” написа за него Андрей Протич в книгата си „ Петдесет години българско изкуство ”. Своето рисунково майсторство Мърквичка стартира да образува още при започване на 70-те години на ХІХ в. Пражката Академия за изобразителни изкуства. Възпитаник е на огромните рисувачи- професорите Емануел Ром и Антонин Лхота. В образованието му, има фетиш към идеалната плавна и изящна линия. В ранните рисунки на Мърквичка от това време, проличава сериозното въздействие на Петер декор Корнелиус. По- късното му следване в Мюнхенската Кралска академия при Ото Зайц, насочва желанията му повече към живописта, в сравнение с към рисунката. Със завръщането си обаче в Прага, в края на 1870 година, той заема място на изобразяване в влиятелна пражка гимназия и работи като помощник на известния чешки графикпроф. Хусник, с чиято помощ си оформя, по-близък до действителността рисунков жанр. Преди да пристигна в България, Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис, в мрачен нюанс и гладка фактура, с фина мазка - „ Майка ми ” (1880), „ Баща ми ” (1880).
През есента на 1881 година той стартира работа като изобразяване в пловдивската гимназия „ Александър І ”. До идването му, учител бил грък - непрофесионален художник, който карал учениците да копират рисунки със съмнителна художествена стойност. Мърквичка има неоценими заслуги за въвеждането и преодоляването на рисуването, в образователните стратегии на българското учебно заведение. Скоро след назначението си, той вкарва образование по изобразяване и за девойките, нещо, което съгласно негови думи, е било непознато за тогавашните времена, дори в Германия. Обучението му има много научен темперамент – рисува се по гипсови модели и от натура. През 1886 година прави първата си независима галерия, а след това още две, взаимно с сътрудника си от гимназията Антон Митов. В Пловдив Мърквичка основава и първите си композиции с маслени бои - " Пловдивски пазар " (1883), " Сакаджии " (1887), " Пловдивски пазар " (1888), както и портретите - " Д-р П. Данчев " (1883), " Йеник измежду череши " (1887).
През 1885 година Източна Румелия се причислява към България, а четири години по-късно Мърквичка се мести в София (1889). Тук той намира приятелите си от Пловдив, които са основни фигури в България и заедноразвиват дейна социална активност.Създава някои от най-значителните си произведения в региона на селския битов род - двата разновидността на " Ръченица " (1894 и 1906 ), двата разновидността на " Задушница " (1895 и 1899). През 1896 година Мърквичка дружно с Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално учебно заведение в София, и става пръв негов шеф (1896-1900). С помощта на проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и други, той провежда първото съдружие на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България - преименувано през 1893 година в Дружество на художниците в България. Заедно с Антон Митов редактира първото българско списание за изобразително изкуство – „ Изкуство ” (1895-1899).
Мърквичка взе участие в развиването на съвсем всички живописни жанрове - битов селски род, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт. Той е също деен илюстратор, рисува монументална живопис със всемирски и набожен темперамент в България и чужбина. Заедно с Антон Митов взе участие в стенописната декорация на храм-паметник " Александър Невски " в София. Мърквичка е създател на стенописните композиции: " Изкушението на Христос на планината ", " Христос сред книжниците и фарисеите в храма ". През 90-те година рисува огромен изящен исторически цикъл " Страдания за свободата на България " ( " Под игото " ): " В кърджалийско време ", " Преследваният бунтовник ", " Мъченици ", " Бащина глава ", " Ноктюрно на ужаса ", " Хайдути " и други, както и първия облик на Паисий в българската живопис. Заедно с Антон Митов и Й. Обербауерилюстрира романите на Иван Вазов " Под игото " (1894, 1896) и " Нова земя " (1896). Прави илюстрации към стихотворението на Вазов " Борът ", към спомените на Х. Ковачев за Левски, към националните приказки " Педя човек - лакът брада ", " Мечи наследник ".
През 1900 Мърквичка прекарва известно време в Париж и основава редица платна под въздействието на импресионизма и пленерната живопис: " Кози ", " Козар ", " В Осиковския балкан ", " Дървосекач ", " Автопортрет навън ", " Лазарки ", " Сляпа просеща циганка ", " Увещаване ". През този интервал Мърквичка основава и високохудожествени си портрети: " См. Салабашева ", " Стоян Заимов ", " Актрисата Мария Попова ". Мърквичка рисува и пейзажи: " Зимен пейзаж ", " Пътечка към р. Ерма ", " Селски пейзаж ", " Борисовата градина под късния сняг ", " Маково поле ". Заедно с Антон Митов работи декоративни платна за Земеделската банка в София и за Мавзолея в Плевен.
Участва 
във всички изложения на Дружеството за поддържане на изкуството в България, в доста интернационалните изложения: Париж, Сен Луи, Венеция. Организира независими изложения в Пловдив (1886 и 1888 дружно с Антон Митов), в Пилзен, в Прага. Той е уредник и участник в първата групова галерия в България - в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено ревю (бъдещия пловдивски панаир). Главният павилион на Първото българско земеделско-промишлено ревю (1892); тук той се показва с макет на скулптурата „ България - настойничка на земеделието и занаятите ", и с 15 картини, измежду които и „ Улица в Пловдив ". Негов е и формалният афиш на ревюто.
От късата му автобиография на чешки език научаваме любопитни обстоятелства, свързани с народопсихологията на българина от предишното. " Не беше допустимо да се откри човек да театралничи " - спомня си художникът за първите години след идването си в България, като изобразяване в Пловдив през 1881 година Предразсъдъците и суеверието за вещаещо крах " зазиждане " са били сериозна спънка за основаването на студийни рисунки, даже на леки наброски освен на хора, само че и на животни. А без тях не е било допустимо да се сътвори живописна комбинация, отразяваща реалистично нашия традиционен обичай, традиции и носии - тематика, на която Мърквичка посвещава повече от половината си творчество. " Вървях ли по улицата, - споделя той, - постоянно се спирах прикрит някой да не ме види и рисувах забавен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре, щом неговият собственик ме видя, незабавно го води, да не го урочасам ". Рисунките му, са с всички вероятни тогава техники - молив, креда, туш, сангин, акварел. Защриховката е лека и моделира обемно формите посредством меки и плавни преходи от мрачно към ярко. Липсват острите противодействия сред засенените и осветените места. Запазени са и рисункови студии към портрети с маслени бои, измежду които изключително скъпа е тази на ученика на Мърквичка - Владимир Димитров-Майстора. След повече от четири десетилетия, отдадени на културното строителство в България, художникът се завръща в свободната си татковина.
През 1921 г Мърквичка се завръща в Прага и живее там до гибелта си на 16 май 1938. Рисува портрети на чешки културни дейци - " Й. Б. Фьорстер " (1930), " Л. Шалоун " и други Мърквичка прекарва годишно по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из българския живот - " Пашкулочистачки ", " Пред пазар ". Често пътува назад до България, само че не се задържа тук. В този интервал Мърквичка стартира да се подписва с български букви.
Инфо: www.bezramka.bg
